Осоговската усойница - Vipera berus bosniensis
зоология и парапсихология

/Из книгата "Осоговската планина", 2002г., автор Йордан Котев/
©Текстът е защитен от закона за авторското право – не могат да бъдат използвани по какъвто и да е начин материали от сайта без разрешение на автора
(тел: 0878452095, e-mail: kalendar_kyustendil@mail.bg)
Представлява един своеобразен клон, отделил се от гущерите, чиито предци са се приспособили поради различни обстоятелства към лазене. При нападение, осоговската усойница прави скок до два метра. Приема във въздуха положение на тялото си във вид на омега, което е невероятно за херпетолозите, но авторът на статията и стари местни жители са свидетели на тези действия, предизвикващи тайнствени, мистични настроения, в полумрака на настъпващите летни нощи в Осоговската планина. Самият аз бях свидетел на две такива представления- едното на около 1500 метра надморска височина, а другото на около 1850 метра. Усойницата обитава от 800 до 2700 м. надморска височина - скалисти, сенчести и усойни места, откъдето идва нейното име, но и мочурливи терени. Обича да се препича върху хвойната, или върху камъни около нея, където изпада в топлинно вцепенение. Стари предания разказват, че популацията на осоговската усойница е най лютата /отровната/ на Балканския полуостров. На север усойницата от този вид достига дори до полярния кръг. Тя е активна през нощта и в прохладно време, а през деня излиза да се грее на слънце. В редки случай достига до 80 см. дължина. За движението си, змията има една специализирана коремна мускулатура, това са горните и долни ребренокожни мускули, които се залавят от една страна за ребрата, а от друга, за вътрешната страна на коремните плочки. При контракциите на тези мускули, които имат ундулаторен характер, коремните плочки заедно с ребрата осъществяват движението чрез извиване. Долните челюсти на змията са нагодени така, че могат да се откачат от ставите, което дава възможност за поглъщане на жертви по големи от обема на черепа. Характерно е, че не само костите от устния апарат, но и небцовите кости са съчленени по между си подвижно. Те са свързани със силно разтегливи съединителни връзки. Характерно за цялата и мускулатура е бързата регенерация при набиване, смачкване и т.н. При поглъщане на лова кожата на гърлото се изпъва така, че всяка люспица се отделя самостоятелно. Очертанието на жертвата почти прозира през тънката и опъната кожа, при бавното и преминаване през гърлото. Произвеждането на отровата е продукт на обмяната на веществата, първоначално отделян от слюнния апарат и имащ задължението да подпомогне по бързото разлагане на жертвата. Отровните зъби имат вътрешен канал, който е съединен с каналите на отровната жлеза, която е видоизменена устна жлеза, хомоложна на паротидните слюнни жлези при бозайниците. Отровните жлези са обвити в здрава съединителнотъканна обвивка. Специализираните и отровни зъби се намират на максиларните кости. Отровният орган се характеризира със зъб разположен на предната част на горната челюст. Когато змията ухапва, мускулите около отровната жлеза се свиват и секретът се изхвърля през отровния зъб. Малките се раждат с добре оформен, макар и миниатюрен отровен апарат, но последствията от ухапванията са гибелни. Рано напролет, след като излезе от зимното вцепенение в мъртвилника, осоговската усойница започва да сменя отровните си зъби през четири седмици. При смяната зъбът се резорбира в основата и скоро се пречупва. След известно време неговото място се заема от следващият зъб заместител. Тази подробност е важна за змията, чието единствено оръжие е отровният зъб. Оръжието при усойницата, за разлика от други змии, има смесено /комбинирано/ действие, като разрушава белтъците, съсирва кръвта и парализира нервната система на ухапаната жертва. Змията не напада сама човека, тя го ухапва само когато той я настъпи или преследва. Казват, че веднъж раздразнена осоговската усойница докато не се преобърне три пъти, не се отпуска от този когото ухапе. Ако отровата попадне направо в кръвта /при ухапване върху кръвоносен съд/, отравянето е много тежко и леталният изход настъпва много бързо. Епедермалните люспи на змията периодично се сменят. Преди смяната им под тях се образуват нови люспи. Старите стават безцветни, тъй като роговият им слой е отделен от новия. Вследствие на напълване на кръвоносните съдове на главата с кръв, епидермисът на върха на главата и ръбовете на устните се пука. Образува се цепнатина, през която тялото на змията се изхлузва. Честотата на сменяне на обвивката зависи от количеството на храната. Здравите и добре хранени змии сменят своята "ризница" през два месеца, а по някога и по често. Очите са нагодени за гледане във въздушна среда с недоразвити клепачи /липса на клепачи/. Цветовото виждане не е нейна привилегия. Клепачите са сраснати пред очите и образуват прозрачни "очила" които се сменят периодично със смяната на роговата обвивка на тялото. Хардеровата жлеза отделя секрет между роговицата и "очилата". Чрез канал секретът се дренира през носа в устата и подпомага поглъщането на плячката. Преди линеенето змията не вижда добре, а след това погледът постепенно се избистря. Пътят на слуховите вибрации минава през челюстите, нолумелата, овалното прозорче и чрез него в перилимфата. Средно и външно ухо в евстахиева тръба и тъпанчева мембрана липсват. Змиите имат слабо зрение и обоняние и съвсем посредствен слух. Стари автори споменават, че змията лекува своите очи, като яде молотър /аптекарски копър/ feniculum vulgare. Езикът между базихиалната кост и долната челюст е съставен от четири надлъжни гънки, които се сливат в едно, на предния край раздвоен. Той може да се измъква и скрива дори при затворена уста. Чрез изваждането му, по него полепват летливи мирисни вещества, които влизат в съприкосновение с т. н. якобсонов орган, който е обонятелен механизъм и ориентира влечугото. Съскането се дължи на бързото изтласкване на въздуха, който излиза под налягане през малък отвор в предния край на устата при затворено положение. Змията се ориентира в околната среда и по температурата на околните предмети. Реагира на всичко, чиято температура е по висока или по ниска от температурата на въздуха с 0,2 С /ако се приближи непосредствено до главата и/. По-големи температурни прояви разпознава от разстояние около 35 сантиметра. В прохладно време ориентацията е по точна, затова е приспособена за нощен лов, при който ловува с топлокръвни бозайници и птици. Топлината издава жертвата. Змията може да се ориентира в пространството и да реагира, като зоната на действие на сетивния и орган "термолокатор" над хоризонталата включва сектор от 45 градуса, а под хоризонталата- сектор от 35 градуса. Вляво и в дясно от надлъжната ос на тялото на змията полето на действие на сетивния орган е ограничено от ъгъл 10 градуда. Десет години работех в Осоговската планина в оловно-цинковите рудници. Много често когато се връщах от втора смяна от работа, и отивах към банята на рудника, или отивах на работа трета смяна, по пътеките в планината срещах осоговски усойници. Първоначално си мислех, че тези екземпляри не са успявали да се приберат в леговищата си когато е залязвало слънцето, защото температурата в балкана рязко спада по това време. Понякога други работници които идваха след мен, споделяха че не са виждали тези змии и това много ме озадачаваше. Едва по късно разбрах, че те ловуват в прохладните вечери- борба за живот, екзотика и коварство в тишината на нощта, от което те побиват тръпки, когато останеш сам в планината. Когато се съвокупява змията прави Хермесов жезъл. Овариумът- размножителния орган, във връзка с размножителния период се уголемява или намалява. Оплождането е вътрешно. Осъществява се чрез копулационни органи, торбовидни удебеления, които се намират под кожата- близо до клоаката. При ерекция те се напълват с кръв и се показват извън нея. Оплождането е през юни, а малките се раждат в края на август. В зависимост от големината на женската, се раждат до 18 малки /страшничета/. По високите части на планините усойницата е с характерна вълнообразна или зигзаковидна тъмна ивица на гърба. Гърбът на мъжкия индивид е най-често сив с черно-кафява зигзаковидна линия.Женските са кафяви, а зигзаковидната линия на гърба е ореховокафява. Според някои автори- макар и рядко се срещат и съвършенно черни индивиди, при които зигзаковидната линия на гърба почти не личи. Но аз съм свидетел на доста голямо количество такива екземпляри по югоизточните скатове срещу връх Руен, в посока към Мечи камък и каменистия рид Добращица при изворите на река Гърлянска /или Бистрица/. Херпетолозите доказват че са нужни 50 милиона години за да се установи цвят, който е най подходящ за нейното развитие. Змията осигурява равновесието, контролира в своята екосистема популацията на дребни бозайници, гризачи, членестоноги и насекоми и е незаменим помощник на човека в планината и полето. Кога се пукне пролет и почне да се говори за змии, има до четиридесет приказки да се изприказват, като през зимата за осоговските вълци. Култът към змията в Осогово е свързан със суеверния страх пред тайнствено опасната, изникваща от всякъде, елегантно митологична красавица. Тя е знак- фонетичен и зрим. Нейните асоциации водят до изключителна почит, възел на най абстрактни характеристики, фолклорен и митичен герой, символ на качества, духовни състояния, фантастика, изтънчени прищявки и явления в живота на хората… Осоговската усойница е родов тотем на племе, живяло в подножията на планината (виж). В по късните представи- покровителка на изворния град /Пауталия/,символ на топлите лековити минерални извори, а в планината- покровител на местности и посредник между двата свята. Тя е символ на земята, на нейната тъмнина и влага, на скритите в нея плодоносни жили. Благосклонността и към хората, осигурява добра реколта. По междите- пази синурите , т.е. границите на имота. Олицетворение на семейния дух, покровител на семейството, сайбия на къщата и на имота, пазител на заровеното в земята имане. В ролята си на стопанин на дома, или нивата, тя се нарича чуварка, въртикъщница, домошарка. Традицията забранява убиване на змия стопанка. Тя живее под къщния праг или под огнището. Осоговската усойница е символ на внезапния гняв, но като помощница на Ескулап е познавачка на билките и помагач в лечителската практика… С нейното изображение се правят много предпазни магии, магически средства и заклинания против ухапвания от змии и зловредни магии. Светлината е в постоянни взаимоотношения с подземния свят, но змията сред тайнствения мизансцен на неизвестността е пратеник, посредник и вестител на доброто и злото. Знак със силогистично съдържание /противник на слънцето и на духовната светлина в човека/, сянка в мрачното пространство на Хадес, дето властват силите на подземната бездна, тайнство изникващо от мрака, Символ на тъмнината… Живот и движение, които "никой не познава и никой Бог не вижда". Символ на прераждане /сансара/, чистота, преобличане… Покровителка на градските крепости, защитница на полиса, символ на знания и олицетворение на мъдростта. Символ на създания пълни с хитрости и съблазън, женски изкусител. Благочестива, защото "дава" първия подтик на човека в желанието му към осъществяване на мечтите му към съвършенство. Представите за змията и насищането на този символ с абстрактните понятия на светлината и тъмнината, заедно със засилващото се обособяване на духа от природното, образът започва да се изпълва и със съответното морално съдържание. В нейния изменчив и развиващ се образ сякаш се разгръща цялата възможна стълбица на символичност чрез животинския свят. Много географски и населени места носят наименования свързани с легенди и митологични представи за змията: живее по планините и напада особено момите… За някои черти от характера на човека се изразяват: "Припекъл се на камик, като осоговска усойница", "лют като осоговска зъмя", "съка като змия", "зъмята омайва пиленцетата с очите си".


От същия автор:
adventisti-kyustendil.free.bg
arhiereysko-namestnichestvo-kyustendil.free.bg
avgust.free.bg
baba-yaga-kyustendil.free.bg
bahayci-kyustendil.free.bg
dobrodeteli-aleya-kyustendil.free.bg
evangelska-petdesyatna-tsarkva-kyustendil.free.bg
fevruari.free.bg
gospodin-znachenie.free.bg
granichki-manastir.free.bg
kalendar-kyustendil.free.bg
kulturniyat-ezik-na-rasteniyata.free.bg
kyustendilska-eparhiya.free.bg
kyustendilska-prolet.alle.bg
mesets-april.free.bg
mesets-juny.free.bg
obedinena-bozhiya-tsarkva-kyustendil.free.bg
osogovo-mountain.free.bg
osogovskata-planina.free.bg
osogovskatausoynitsa.free.bg
pautaliya.free.bg
pautaliya-asklepion.free.bg
pchelarstvo-kyustendil.free.bg
poetry-kyustendil.free.bg
romi-kyustendil.free.bg
simvolika-na-tsvetovete.free.bg
skapotsenni-kamani.free.bg
sveti.mina.free.bg
svideteli-na-yehova-kyustendil.free.bg
usoinitsa-osogovska-usoinitsa.free.bg
yordan.kotev.free.bg
Designed and developed by Vladimir Kotev